Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2014 01:11 - Нещо конкретно (Импресия)
Автор: baruh Категория: Лични дневници   
Прочетен: 984 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 25.02.2014 01:33


 Трябва да пиша код! Никой не го изисква. Не ме задължава. Никой не ме задължава. Но съм длъжен. Трябва, харесвам я, писна ми. Само началото на песента е хубаво. Хубавото е, че мога да го повторя. Пак да го повторя. Като вик е. Мой си. Не е нещо особено. Звучене. Трябва да го повторя, много е добро. Толкова неща не повтарям, а трябва. Отначало. Мелодията става твърде конкретна. Дразни. Отначало. Звучи чудесно, очуждено, има нещо без личностно. После се конкретизира. Точно тогава се губи. Изнервя ме, но го пускам от начало. Не слушам музика. Но това начало е неконкретно. Искаше ми се поне за малко да бъда с нея. Нищо не стана. Тази мелодия трябва да се провре през конкретиката. Кратка е, но отчупва парче от малкото, което трябва да бъде/а аз. Запокитва го в отпускане. Само си мисля за нея. Виждам я, говоря си. Не, нищо не и казвам. Трябва да пусна мелодията отначало. Пак става натрапчива. Конкретна. Конкретиката е излишна. Аз не знам дали искам нея. Нещо искам, трябва, но не може. Началото е това, липсва, но става, звучи. И аз звуча, но става конкретно и аз ставам конкретен. Не, искам я, но не мога да поискам. Толкова обширно звучи. Преди да стане конкретика има усмихване, леко галантно. И в погледа и го има, но става налично, тоест изгубва се. Но все пак има самота, но тя е другаде у друга. Усещах я в отдалечаването й. Но беше излишно да го усещам, тъжно и в мен. Не мога да помогна. Няма нужда от помощ. Колко говоря с нея и сякаш нищо не мога да кажа, все за друго става дума. Но и няма нещо, за което да стане дума. Нещо, просто нещо, за да позиционира момента, да го умърли в смисъл. Не, не, не, мигът с нея е преди да се говори. Мигът е в поглеждането с усмивка. Мелодията се конкретизира, появяваме се, избутваме толкова много нищо, за да пробутваме смисленото нищо. Не знам какво ми се искаше, но имаше моменти на нищо, които ми допадаха. За жалост, по някакви причини всичко трябва да става конкретно. Най-малкото с отвратителните нас. Не ги ща тия нас. Ето пак конкретно. Пускам отначало. Времето минава. Дължи се. Отпускане. Просто импресия на живеене. Искаше ми се да и кажа нещо, да се зарадва, да я впечатля, именно заради първия миг, в който всичко беше казано. НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!





Тагове:   меланхолия,   имресия,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: baruh
Категория: Други
Прочетен: 103702
Постинги: 53
Коментари: 225
Гласове: 1424
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031