Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.07.2011 23:30 - Пролука
Автор: baruh Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1657 Коментари: 3 Гласове:
4



Доста време без отбелязване. Уж се случиха, неща, но някак си толкова без значение…Все с мен, но безразлични. Бях там, участвах, аз действах, на някой места бях само аз, и действах. Всичко беше изсушено от към думи; стоене; дори се отървах от краченето, не исках да крача, мразя краченето. Писна ми да ходя, да сядам, ставам, само и само, за да отчета спокойствие. И толкова действане, действане, действане,…, безсмислени, действане, действане, действане, и само аз, за себе си действах, действах, действах, за мене си безсмислено, безсмислено ,безсмислено,…, но го пробутвах. Тогава нещо спря всичко. Неправилно казано! Всичко продължи и продължава. Но някак си всичко много по-уверено, много по-силно, стегнато…всичко. И аз тръгнах, уверено, не крачех, вървях и вървя, увлечен, заедно… Всичко е статично, да, да, да, да, да,, действам, за себе си заедно с други…. Не го искам това  себе си, не ми трябва, искам да го, да го, изджъгъркам. Не искам да се надявам. П.П. „Тези отрови изтръгват от самостта му човека, дето, проникнали вътре, тялото без да засягат, тежко ума уязвяват” [Боеций, Утешението на Философията]



Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. virginblack - защо всичко
15.09.2011 22:40
е така наслоено с болка, добре облечена, дори накипрена в апатия..
цитирай
2. baruh - Така се получи. Явно въпрос на об...
16.09.2011 12:53
Така се получи. Явно въпрос на обстоятелства.
цитирай
3. lovepofusion - ././.
07.11.2013 23:57
много силно, от сърцето, като зов..като въпрос..като отговор
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: baruh
Категория: Други
Прочетен: 103228
Постинги: 53
Коментари: 225
Гласове: 1424
Архив
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031