Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.04.2009 20:53 - Импресия от миналото
Автор: baruh Категория: Лични дневници   
Прочетен: 931 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 05.04.2009 20:57


Забучил поглед в собствената си тъжност,крача в кръг от абсурди,до един създадени от собствената ми немощ да се утвърдя.
Продължавайки да зяпам моята тексто-лъжливост,започвам да се съмнявам,не само,че няма причина да съм,но че и няма причина да не съм.
Слушам някаква си там мелодия,леко меланхолична,май малко нежнееща се,а всъщност чувам една непрекъснато повтаряща се приветливост,която извира от самия си мен.Чудя се каква е тая приветливост,все се съмнявам да не е началото на примирението.А дали реално съм унижен и оскърбен,или просто искам времето да минава,като пълня промеждутъците между заетостта и съня,с цитати от Достоевски.
Не знам,все бълвам,все се разпадам,а в крайна сметка се връщам все така безоснователен,но все пак тук.После прочитам предходното изречение и се чудя,дали изобщо има значение и смисъл.Понякога има замисъл,план,цел,определен похват,но и те се губят в собствената си безоснователност.Аз нямам основание,думите нямат смисъл.
зяпам текстовата си претенция,цъкам-няма промяна;песента се повтаря,спира,но аз цъкам отново.Защо?Пак я чувам.Спирам да я чувам,защото чета текста,който гласи,че я чувам.
Текст,синоними,красота възвисяваща духа.Въздишка,почесване,очакване на нещо!Всичко е вятър и суета.Не вярвам в думите.Дори в собствените си мисловни конструкции,вече не вярвам.Мелодията успокоява,но защо?
Теб те няма,няма нужда да измислям фрази,няма нужда да формулирам изречения,няма нужда да съм забавен или тъжен.Разбирам,мелодията ме успокоява,защото е неангажираща,не се отнася до мен,просто се носи в пространството без ясна цел.
Пак цъкам около текстовото си проявление,но пак няма промяна;е има,но е само статистическа,някак си не отнасяща се до мен.
Мелодията успокоява,тишината е ужас.Стана ми студено.не вярвам в нищо.По-топло ми е,когато се презастраховам,че няма да ми разбият надеждите,защото сам ги убих,като в едно хайку:”пожарът изгори всичко,но цветята се спасиха,те окапаха преди пожара.”
Не знам.Пак просто думи.Отново мелодията ме успокоява,мога да изпиша и това.До кога и защо?
Вглеждам се в пода,мисля си защо пиша това,сещам се за Фуко и неговите дисциплини и рутината на движението,така вкарвам смисъл в безсмисленото.Това било моята свобода,да вкарвам смисъл,така чух днес,но не съм убеден.Изобщо не вярвам в смисъла.пак думи,безполезни.Отрова!Поне мелодията не спира.Мога ли и аз да бъда мелодия,ей така,рееща се.Празно,празно,празно...не е мисъл,не е емоция,не е нищо.Думи,думи,думи.А се казваше:”по делата ще ги познаете.”
Какви дела?Само празнота.Една мелодия.
Пак цъка,пак статистическа промяна,нищо друго,само отброяване.
Сипвам си кола.Сещам се за филма „Шофьор на такси”,за онази,която избяга от него,а накрая съжаляваше,а как застреля онова мръсно копеле,после и за смешния край.Пак думи.не им вярвам.Йонеско прав си,ангели няма.
Мисленето ми става литература.Лайна и фрази.Чудя се,до кога мога да продължа да драскам това.Съдейки по предходното изречение и сещайки се за Чинаски,бих казал,докато продължа да сера.
Кое е смислено?Кое има значение?Дори мелодията,която успокоява...не значи нищо!Защо трябва да значи?Не знам!Пак само думи!


Тагове:   минало,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. novanova - Харесва ми..
05.04.2009 21:03
Хаос от думи, такава симпатична провокация за мисълта! Продължавай ..
цитирай
2. krotalka - Думите излети и прочетени имат смисъл.
06.04.2009 00:41
Написаното се набива в очи и добива образ.
цитирай
3. baruh - Поздрави
07.04.2009 11:38
Благодаря!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: baruh
Категория: Други
Прочетен: 101535
Постинги: 53
Коментари: 225
Гласове: 1424
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031