Винаги идва момент,в който стоиш и гледаш и наистина никой не идва,а ти се чудиш,вперил поглед в онова там отпред,без да разбираш какво по дяволите е.Искаш да чуеш едно здравей,но няма кой да го каже,всички мълчат.Питаш се защо мълчат,но и ти мълчиш,все мълчиш,никога никой не заговаряш,а и всичко мълчи;а всички искаме да крещим,без да знаем накъде и за какво,просто да крещим,но мълчим,без срам,без съвест,само стърчим;трупове и толкова.А не сме виновни,пред никого и за нищо,но плащаме,всички плащаме.Тогава чакаш,чакаш,чакаш...нищо не става,но продължаваш да чакаш,какво друго може да направиш освен да чакаш и то какво да чакаш?!Няма чаши!Няма усмивки!Няма наздраве!Няма,няма,няма...и няма,но ти не може да повярваш...ако повярваш...нищо не остава,нищо,даже и погледа отминава,а ти се надяваш,но и това пропада в празната стая.Тогава преставаш да питаш,да отговаряш,да дишаш,но нали остава нещо си там,вперило поглед в нещо друго,което пищи,но никой не го чува,а ти може да го чуеш...ти го чуваш,но гледаш все в празното и никога не виждаш писъка,а той е там.

http://www.youtube.com/watch?v=lnXYxevk-ak

поздрави!