Прочетен: 2653 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 02.12.2009 15:19
Отдавна не бях се оглеждал наоколо, дори забравих, че съм в стаята…и скапаните стени…но ми се напомни. Може би са прави, тези които ми напомнят…да, а и няма как да е иначе, не бива да забравям, че съм тук, винаги съм бил тук, и ще си остана тук, просто трябва да се примиря с факта, стените, отчаянието. Защо ли? Не знам!
Но след като не може а се излезе…
Или може би, ако загубя стаята…да гледам как бавно стените се разтапят в безумие…да забравя, че съм вътре, че има вън, да забравя мене си, че се надявам. Тогава потокът от думи ще е излишен, или поне няма да се надявам, че ще значат. Ще мога просто да легна на пода, върху килима, по гръб, без да виждам шибания таван. Без шибания таван! Тук не става въпрос за избор, за превъзмогване, за спасяване, няма или-или, няма нищо – отминаваща тъга.
02.12.2009 02:10
А думите внаги значат...
Pozdrav za teb!
Така че не знам за стаята и тавана...
Тегли им една майна и готово! Друго не мога да те посъветвам :)