Постинг
28.05.2009 12:29 -
Една погнуса от собствената неспособност и едно вдъхновение от моята си лудост
(или как бягайки от Платон,спирайки се при Хегел,пристигам отново при Платон,за да се поклоня на Хегел)
Отказването от Платон в личностен план беше ужас,но ужас,който те кара да завъртиш глава,да скочиш,да се огледаш приклекнал,да се метнеш на пуфкащо-тракащата фиксираност на знаещия,че отивам там,накъдето водят линиите,или иначе казано,като истински джентълмен с куфърче под ръка,да се качиш в първа класа на хегелианския експрес.
”-Здравейте госпожо,мястото до вас свободно ли е?Да,да,оттам идвам.Да,да,беше неприятно.Да,да,тук е по-уютно.Да,да,там духаше много силен вятър.От къде ли,май отвсякъде.Да,да,вярно е,че можем да отворим леко прозореца и да ни се по разрошат косите,но е някак си по-друго.Много интересно,да,да.А забелязали ли сте,че когато влака спре на някоя гара,ние май-май много не щем да спираме и си продължаваме за момент напред,а после като подкара пак,ние тамън сме се отпуснали,та не ни се иска да го следваме.Е да,съгласен съм,физика.”
Бягството от Платон е всъщност бягство от въпросителността на постоянно вглеждащия се ум.Той никога не спира с анализа,всяка дефиниция бавно и методично бива разнищвана и разбивана,докато зад нея не остане да стърчи единствено безмълвното учудване.всеки отказ от окончателност,всяко:”казахме,че не е това,нито това...но да кажем какво е,не можем все още...но нека продължим и да видим...”-това е Платон.Но на нищият ум Платон не стига,на него му трябва отговореност,онази тъй задоволяваща наличност на смисъл,онова велико „да знаеш,за да можеш”.Но знанието не като онова постоянно проблематизиращо се незнание,а като онова привидно затвърждаващо ни „така е”,което не е нищо повече от отказ от мене си.
Нищите духом загърбваме себе си(истината),за да бъдем с тях(мнението).
Та така,скочих в скута на Хегел.Но какво е Хегел?Безкраен полет към свободата или куршум за лебеда?(Какво се крие зад един костюм?)
”Хоп,хоп,тъй да си вървиш,кеф голям.Здравейте!Да,кредити предлагаме.Какво е кредит,питате!Че какво друго,освен доверие.да,да,нашето на вас,вашето на нас.Какво печелим?Ами,вас за приятел.Нали знаете,с приятели и планини преместваме.Да,да,няма риск за вас.Да,да,само тук и тук.А,забравили сте тук да драснете подписче,а ей тук,името си запишете.Не,не,надолу не четете,аз ще ви го преразкажа.”
Историческият процес всъщност е едно непрекъснато освобождаване на човека.Дори изгонването от рая е първият акт на освобождаване.
Цялата история е безспирен ход,в който духът постоянно отрича себе си,за да може да намети своето утвърждаване,в собственото си отрицание,като накрая е неизменно обречен да се приземи в самия себе си.Тоест цялата история,цялото това освобождение,е едно непрекъснато убиване на всичко мое си.
Няма я несигурността,заменена е от всеобхващащата установеност;няма го учудването,заменено е с постоянно виждащия собственото си отражение поглед;няма ме и мен,заменен съм от собствената си роля в този неизменен процес.
Бум!!!Убихме лебеда.(Как се слиза насред пустощта.)
”Глас:Хей?!
Отговор:Хей
Глас:Хей?!
Отговор:Хей
Глас:Хей?!
Отговор:Хей
Глас(стои безмълвно):
Отговор: „
Завръщането при Платон е завръщане на чистия разум при самия себе си.
Когато съм сам тук,непрестанно се питам,макар и никога да не си отговарям,когато сте и вие тук,мирише на мърша и нищо не питам,само отговори давам.Чистият разум трябва да броди сам,да го брули вятърът,да го убива неувереността,но тъй изнемощял,да се чувства най-жив.
P.S.Едно смигване към Попър,та да ми прости,че съм неспособен.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
