Улица,паваж,стъпки-ситни,хора,звуци,всичко се стопява,неясно,объркано,няма пролука.Прорязващи кухи усмивки в отговор на непрестанния ритъм;протегната ръка в отговор на непрестанния ритъм;безумен отзвук в отговор на непрестанния ритъм.
Светлини,прозорци,пресечки,будки,надолу,нагоре,
подминаваш,остава каша,разлага се-пред  теб,зад теб.Шум,проплъзва се,някой джвака,не спира,не отвръщаш.Ход,непрестанен,ритмичен,без да знае,без да пита,без милост.Времето,приклещено от еднообразните павета,пропада в процеп,а крачките продължават,бездушни,безцелни.Нищожни стени,нищожни врати,нищожни коли,нищожни светофари(спри,тръгни,защо!),нищожни подлези(под и нещо там,безжизнено),нищожни погледи.Спирка,желязо,рейс(на някъде),ритъм,размазана илюзия,само дишане,седалка.Вкъщи:стени,стол,стени,легло,
таван,стена.
П.С.В цялата тази работа е хубаво да си някой,но как и кой???

http://www.youtube.com/watch?v=k9ok0SKmvdY&feature=related