-По дяволите копеле мършаво,как можа точно ти да пукнеш,не и ти.
-Не съм мъртъв.
-А какво си?
-Просто спрях да мечтая,тоест да вярвам в илюзии.
-Копеле мръсно,не ми говори глупости,ти никога не си мечтал,знаеш много добре,че мечтаят само ония лигави смешници,които не могат да се опитат да мислят,ти правеше друго,не се прави,по дяволите,ти се опитваше да разбираш.
-Никога не съм се опитвал да разбирам,просто исках да изпълня задачата си,това е.
-Не,не,не...въпреки дебилската си идея за тотална предопределеност,за съдба,за фортуни и всякакви такива,ти се опитваше да разбираш,гледаше,мислеше,не може всичко да е свършило.
-Виж какво,още от преди съм бил с ясната идея,че живота ми няма да е кой знае какво.Може да направя нещо,може и да не го направя.Исках просто семейство и да бъда добър баща,това е.
-Знам,знам,знам и знаеш,че за това те уважавам.Винаги съм ти казвал,че такъв жизнен план може би е единственото реално нещо в тоя шибан свят,но по дяволите,освен него трябва да има и нещо друго.
-Аз вече не смятам,че е нужно каквото и да е друго.
-По дяволите,не!Това е смърт,ти се отричаш от себе си.
-Е и,какво от това?
-Искай всичко,искай света,да погълнеш битието,да разбереш всичко,да знаеш,да се „вглеждаш в истината.”Да бъдеш там,накрая на света,като Парменид и да виждаш Битието.
-Това са само думи,една мечта и нищо друго.
-Не ми говори тъпотии,знаеш много добре,че няма основание на делата да се отдава по-голяма значимост от на думите.И двамата знаем,че и двете са вонящи лайна не струващи и едно патронче водка.
-Това няма значение.Аз съм решил каква е моята задача и ще се опитам да я изпълня.
-Да изпълниш значи.Какво ще изпълниш:една отдавна изпълнявана обичайност.не,не,не...Не се прави на селски мъдрец,не си,няма и как да станеш.Наличието на определен план е вече отказ от живот като мислене и разбиране,а отдаване на действената безсмисленост,осъществяване,в което тебе те няма,заменен си от една вече станалост,в чието повтаряне безмозъчните говеда виждат себе си.
-Бягството към оригиналност и извисяваща деятелност е също толкова безоснователно,колкото и моята житейска перспектива.Да си въобразяваш,че участвайки във формирането и разпространяването на културо-технологичният процес е нещо по-смислено и значимо,от това просто да си вършиш работата,е наивен романтизъм.
-Пак бягаш в профанската категоризация.За мен е ясно,че двете неща са еднакво безсмислени,но в едното само изпълнявам ролята си,която ми е предварително зададена,в другото,утвърждавам и себе си.
-Така ще се утвърдиш,че ще пукнеш и след теб няма да остане нищо.
-Най-вероятно така и ще стане,но поне аз ще пукна,може и да не оставя нищо,може и да нямам нищо,даже мене си,но поне ще побъркам това нищо,а ти вече си мъртъв.
-Вчера или утре,какво значение има?
-По дяволите,никакво.