„Тревата е зелена,но каква полза,когато конят е мъртъв.”

Глас препоръчва-заръчва,все се хили,изчезва,чат-пат от нейде се подава,отново заявява...Та кой е той,в мъртва стая да крещи?
Направи онова,туй не прави,тъй съвети дава той.Вбил мъртъв поглед в стената,отдавна глас не чувам.Хиляди усмивки,но стаята е празна.Безпределни мисли,знам ли,май безпредметно дърдорене са.Хиляди подадени ръце,една и съща мараня.
Простор,но аз гледам подметките си.
Нищо не виждам,след миг хоризонт,за кой ли е той,аз още не съм роден.
Няма нищо,празна стая,пусто,откъси от мисли,никога не стават те на нещо.
Нищо-една ръка,едно чело,един стиснат химикал.
Идеи,схеми,всичко се снема в празнота,наличност няма.
Цветове,рамки,форми,различия безброй-отдавна нищо от това не виждам.
В моята стая,дори на мърша не лъха;няма Фортенбрасовци,никой не изнася трупове,герой няма,мечтатели също;на стената има само отчаяние,но рядко и него поглеждам,май вече не мога да отместя глава.
Щракане на панти,мисли,чакам,гной,моята стая е без врата.
Хиляди гласове,всеки вика някой.Нищият духом не чува,вижда само стени,навсякъде,като една,безлични.
По дяволите,Кафка,няма дървета.По дяволите,червиите не пеят,прав си Чоран,но ръфат Кафка и не им пука,че не пеят.
Стоя си в моята стая,нищо не става,май никой не диша,май никой не трябва да диша,стените не дишат,просто си седят.