Забучил поглед в собствената си тъжност,крача в кръг от абсурди,до един създадени от собствената ми немощ да се утвърдя.
Продължавайки да зяпам моята тексто-лъжливост,започвам да се съмнявам,не само,че няма причина да съм,но че и няма при...

И тогава отчаян в погледи без нищо, гаснещи думи без да значат.Полъх,празно,тъмно-светло,без мелодия,едно и също потъркване,жалък трепет.Толкова безсмислици,от всичко,не спира,безмълвни сенки,мечтаят да крещят,курвата е глуха,мъртва,а за...

Улица,паваж,стъпки-ситни,хора,звуци,всичко се стопява,неясно,объркано,няма пролука.Прорязващи кухи усмивки в отговор на непрестанния ритъм;протегната ръка в отговор на непрестанния ритъм;безумен отзвук в отговор на непрестанния ритъм.
Све...

:)

Навсякъде хора,щъкат,бърборят,не млъкват,напаст,поне да са тихи,но не,не искат,трябва да значат.А аз,закован на пейка,промлясвам думи,плюя в коша,пак жалки думи,сам не ги чувам,защо са ми,все повторение на все същото.И това все;все да кр...

Винаги идва момент,в който стоиш и гледаш и наистина никой не идва,а ти се чудиш,вперил поглед в онова там отпред,без да разбираш какво по дяволите е.Искаш да чуеш едно здравей,но няма кой да го каже,всички мълчат.Питаш се защо мълчат,но...

И без това няма значение кой какво казва,нито какво прави,нито на какво се надява,нито дали изобщо диша,просто няма.Много искаш да кажеш,все пропускаш;отпадат,толкова думи отпадат,никога неизречени,просто така,отпадат;но и не значат,нищо...

-Плещиш,само плещиш,нищо друго!
-А ти какво?Разложен от възможно най-посредствения скептицизъм,натъпкан с всевъзможните глупости на меланхоличното затъпяване,което изфабрикува естетическия похват на подмятаните „гениалности” и...

Да,да,да,влизай!Къде си?Ей!?Влизай де!Стига си блъскал,влизай!Престани с тия игрички.Влизай.Ще ме накараш да ти разбия главата,просто не ме нервирай.Влизай!Какво ти става?Спри да ме дразниш.Спри,разбра ли!Абе влизай!Така ще ти натроша вс...

Дом!
Дом!!
Дом!!!

Загребвайки с ръждивото канче,от старата и разкривена кофа пълна с водка,намирам сили за поредното мъчително вдишване.Въздухът тежи!
Връз тая тежест се изкачва кафеникаво-безжизненият ми поглед,разцепващ пустеещия хоризонт.Всичко наоколо ...

Ставай!Яж!Мисли!Върви!Нареждам.Пак,пак,пак,пак,пак,пак,пак,пак,пак,пак...
И демоне говориш ти без глас.Кой си ти?Кой си ти?Кой си ти?Кой си ти?
Пусто,празно,тъмно,черно,няма прилагателни;все тук,какво тук.